Във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски” се проведе кръгла маса на тема: „Журналистика по време на война“. Събитието се организира съвместно с Академичния клуб за подкрепа на медиите по случай Световния ден на свободата на пресата и свободното слово.

Събитието бе открито от декана на Факултета проф. Веселина Вълканова. „Днешната дискусия се провежда в Световния ден на свободата на печата и свободното слово - повече от всякога отговорната, свободната, независимата журналистика е важна, в същото време е поставена под заплаха, а журналистите са подлагани на икономически, политически, институционален натиск, насилие, което прави професията една от най-застрашените. Общността е факторът, който може да съдейства и противодейства. Да съдейства на колегията и отговорната журналистика да си върши работата и да противодейства на политиците, да напомня на правителствата, че свободата на печата е всеобщ ангажимент, че свободното информиране, независимите медии са наистина крайъгълен камък на демократичните общества“, посочи проф. Вълканова. Тя отбеляза, че през последните години ЕС е предприел редица действия в подкрепа на журналистите и независимите медии и в борбата с дезинформацията - мерки, катализирани от ситуацията на пандемията. Деканът подчерта, че свободната медия не може да бъде гарантирана отвън, затова и има обръщане на критичната рефлексия към нас самите, към свободната журналистика и нашата собствена отговорност към нея и тук ролята на гражданските организации е огромна.

„Всички искаме да имаме повече от доброто - повече силни, обективни медии, независими от политически и икономически интереси. Такава беше и идеята за учредяване на Академичния клуб за подкрепа на медиите в България - да обединим усилията, познанията на хора, посветили професионалния си живот на медиите, за намиране на решения - чрез оказване на съдействие, чрез наблюдения, анализ и изследвания върху медийната среда в България, чрез разговори и подкрепа, чрез реакция при възникване на кризи в медиите, чрез сътрудничество с журналистически и медийни организации, чрез противодействие на явления и случаи на намеса в работата на медиите или обратно - на случаи на недопустимо прекрачване на журналистиката в пиара“, каза проф. Вълканова.

Тя отбеляза, че във Факултета по журналистика и масова комуникация се обучават студенти по журналистика от 70 години и имат дълг не само към студентите, но и към професията, към средата, към аудиторията и към установяването на високи професионални стандарти в журналистиката: „Дългът ни към студентите не би трябвало да включва само проповед, че сме една общност, която има общи цели, а да им покажем на практика, че академичната общност може да събира, да обединява, че професионалното самосъзнание на журналиста не е празна дума, то е принадлежност и отговорност“.

Проф. Вълканова посочи, че настоящата военна ситуация в Украйна поставя значителни предизвикателства пред журналистиката в България, а и във всички други страни по света. Тя постави въпроса как медиите се справят с чувството за безсилие, завладяло света, отварянето на травматичните рани от миналото, търсенето на истината, противопоставянето на фабрикуваните новини? По думите й журналистиката се променя, а днес сме свидетели как абсолютната обективност, неутралното информираме като класически ценности на качествената журналистика, някак отстъпват в ситуация на имперска агресия, военни престъпления, крайни жестокости. Видяхме как българските журналисти точно и смислено отразяват човешкото страдание, трагедиите, обърнатите съдби - отвъд реториката на противопоставянето на приятелите и враговете, отбеляза проф. Вълканова. „Съпричастността с трагедията, споделените страхове, които свързват хората по време на криза, намирането на формати, в които хората говорят помежду си, това е основната задача на медиите по време на война, защото журналистиката е разговорът по израза на Джеф Джарвис“, подчерта деканът на факултета и посочи, че като цяло западната журналистическа култура включва придържане към правила и етика за обективно отразяване на събитията, но виждаме много опитни професионални журналисти често да отразяват темата с превес към отдадеността пред безпристрастността."

 
Тя акцентира върху някои от сложните въпроси за „контекстуалната обективност“ в отразяването на войната - предаването през призмата на ценности и вярвания, свързани с професионализма и подходите към отразяването на военния конфликт: Търпи ли професионален укор емоционалната, наричана от някои частична, непълна картина на войната? Абсолютни понятия ли са обективността и безпристрастността, стълбовете на журналистиката, или има „контекстуална обективност“? Как лоялността към редакционните насоки на медията се сблъсква с личната позиция и емпатията към жертвите?

В изказването си проф. Вълканова изтъкна и нуждата от сериозна подготовка и професионални качества, свързани с умението да проучваш и проверяваш разнопосочни и объркващи източници; познаването на медийните системи на двете воюващи страни и разбирането на новините и механизмите на формиране на общественото мнение в тях; степента и ефекта от мерките за цензура и законодателните мерки; критичното отношение към източниците от враждуващите страни, за да се избягва инструментализация и пропагандна война; издигането на коректността пред скоростта – по принципа пръв, но прав; избягването на непроверени изображения дори с етикет „непроверена от независими източници информация“ заради незабавното им въздействие; вниманието към езика, въпросът за „другите гледни точки“.

 
„Ние нямаме курс „Журналистика по време на война“ в нашата учебна програма – за съжаление става актуално какво и как да предаваме от горещите точки, как да говорим в жива връзка, когато наоколо падат снаряди. Войната в Украйна направи особено актуален въпроса за подготовката на журналистите, които отразяват военни конфликти и кризисни ситуации. Ние приемаме като отговорност на Факултета по журналистика и масова комуникация да предложим такова обучение, което да осъществим съвместно с българските медии, с вас и с държавните институции“, подчерта проф. Веселина Вълканова и посочи, че вероятно кризите ще ни съпътстват през следващите години, което е огромно предизвикателство за осигуряване на медийното им отразяване. Нужни са журналисти, подготвени за тази несигурна, кризисна ситуация, а този проект може да се осъществи единствено съвместно с представителите на медиите и държавните институции, тъй като целта е обща - запазване на сигурността и живота на отразяващите журналисти, за предоставяне на обществото на сигурна информация и в подкрепа на качествената журналистика.

В края на изказването си проф. Веселина Вълканова посочи, че досега във войната в Украйна са загинали 24 журналисти и призова присъстващите да почетат паметта на колегите и на цивилните жертви със ставане на крака.

Модератор на събитието бе доц. Георги Лозанов, който посочи, че войната в Украйна е по-различна, защото е близка война, каквато не сме вярвали, че ще ни се случи – близка териториално, близка културно, близка е и заради това, че български малцинства са част от жертвите на тази война. Доц. Лозанов отбеляза, че за българската аудитория войната в Украйна продължава да е медиен образ и как ще бъде преживяна, разбрана и оценена зависи в много голяма степен от това как ще бъде показана от журналистите.

„В този смисъл по време на война журналистиката става героическа професия, не само заради физическия риск, който се поема, но и защото трябва да можеш да отстоиш истината в ситуации на насилие и сблъсък, в който трябва особен професионален характер и умение, за да може да стигнеш до истината и да я пресъздадеш“, посочи доц. Лозанов и изтъкна, че по време на война цената на човешкия живот пада, а цената на истината се повишава, а журналистите имат професионална чест и дълг да съобщават истината. Истината е философска категория и има много измерения, но в журналистиката истината е качество на журналистическия продукт, а той зависи от стандартите, по които се създава, изтъкна доц. Лозанов и подчерта, че в този смисъл истината е въпрос на качествена журналистика, а тя е въпрос на професионални стандарти.

 
Последваха разказите на д-р Десислава Ризова и Иван Филчев от БТВ, на фоторепортера Олег Попов, на Николай Дойнов и Мартин Георгиев от Нова Тв, Александър Марков от БНТ. Разкази, базирани на личните им преживявания на журналисти, командировани да отразяват война.

След кратка пауза Кръглата маса продължи с втория панел „Журналистика и дезинформация“. Тук своите гледни точки представиха Веселин Желев от Клуб Z, доц. Ралица Ковачева от ФЖМК, Ивелина Георгиева и Николай Петров от БНР, д-р Анета Милкова от ФЖМК, Любомир Мартинов от БТА, доц. Светлана Станкова от ФЖМК, Емилия Милчева от Дойче веле, Миролюба Бенатова.

В рамките на дискусията разговорът за професията в тежки ситуации и кризи продължи с акцент върху предизвикателствата пред кореспондентите и журналистиката от критични точки, търсенето на истината, отразяването на човешкото страдание, трансформациите в журналистиката, професионализма и подходите на информиране от горещите точки, нуждата от сериозна подготовка и високи професионални качества на екипите.