Свободата на медиите трябва да се отстоява всеки ден

Силно присъствие на ФЖМК на Световната среща на българските медии

Осемнадесетата световна среща на българските медии, организирана от Българската телеграфна агенция (БТА) се проведе между 1 и 4 юни в Казанлък. Темата на тазгодишното издание на срещата беше „Медии и свобода“.
Сред участниците в срещата силно присъствие имаше Факултетът по журналистика и масова комуникация наред с журналисти от 33 държави (включително България), сред които представители на 40 български медии от 16 страни и 13 български медийни групи, 3 обединения - Съюз на българските журналисти, Съюз на българските национални електронни медии и Съюз на издателите в България.

В рамките на срещата имаше дискусии в три панела: „Свободата на журналистите“, „Свободата на избор на аудиторията“ и „Празниците в медиите“. Сред панелистите беше проф. д-р Веселина Вълканова - декан на ФЖМК. Един от модераторите бе доц. Георги Лозанов, а в дискусиите взеха участие и други представители на факултета.
Темата за свободата на журналистите обсъдиха участниците по време на първия панел на форума на тема

„Свободата на избор на журналистите“.

Независимата журналистика, плурализмът, свободата са крайъгълни камъни на демокрацията, заяви деканът на Факултета по журналистика и масови комуникации на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. д-р Веселина Вълканова.Според нея свободата на медиите трябва да се отстоява всеки ден. По думите ѝ е важно да говорим по темите за свободата на журналистиката непрекъснато, защото журналистите сме общност, която трябва да споделя проблемите и да търси решения.

Проф. Вълканова каза: „В полето на медиите и масовата комуникация в 21-ви век понятието свобода е свързано с гражданските права в демократичните общества - свобода на мисълта, свобода на изразяването, свобода на достъп до информация. Преди месец отбелязахме Световния ден на свободата на пресата, обявен от Общото събрание на ООН точно преди 30 години по препоръка на 26-ата сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО за насърчаване на свободата на печата в света с тезата, че свободната, плуралистична и независима журналистика е основен елемент на всяко демократично общество. Не само на знакови дни като тези трябва да насочваме вниманието си към това къде свободната журналистика е застрашена в световен мащаб, къде свободата на печата е нарушена или изобщо не може да бъде упражнявана, къде журналистите са атакувани и медийното разнообразие е ограничено.
Свободата на пресата е ценен актив, който трябва да се защитава отново всеки ден. Преди два месеца се проведе професионална дискусия, посветена на регионалните медии. Силно обезпокояващи в професионалния разговор бяха признанията на журналисти от цялата страна за натиск, липса на независимост и автоцензура. Автоцензурата и практики като саморедактиране или форматиране на дискурс в съответствие с представите за „правилната“ журналистика са основен проблем на медийната свобода в Централна и Източна Европа, както и в регионалната журналистика.
Какви са възможни решения на предизвикателствата пред регионалните медии? Винаги съм наблягала на ролята на професионалната общност - за да се дава отпор на институционалния натиск и да се преодолява  уязвимостта на отделния журналист, трябва да се създават организации и мрежи на разследващи и аналитични журналисти, гилдията да дава отпор на неправомерни намеси в редакционните политики на медиите.“
По време на панела на тема

„Свободата на избор на аудиторията“

проф. Веселина Вълканова каза: „Медийната аудитория вече не е получател на съдържание, а активна страна“ .
Модератор беше доц. Георги Лозанов, който каза, че свободата на словото е не толкова на говорещите, колкото на слушащите. Свободата на словото в същинската си характеристика е правото на всеки от нас, на базата на свободно публично говорене, да формулира собствено мнение, посочи Лозанов. Според него работата на медиите е да осигурят информиран избор на аудиторията си. От това доколко крайният потребител на информации има възможността информирано да взема решения по важните въпроси, се измерва доколко медиите са свободни. Ние имаме какви ли не права, но за правото си да бъдем информирани се борим най-малко, отбеляза Георги Лозанов.
Проф. Вълканова посочи, че е променен профилът на аудиторията, която вече не е пасивна, хомогенна и аморфна. Тя е фрагментаризирана и не е просто получател на съдържание, което медиите са решили да предадат. Публиката вече е активната страна, тя е селекциониер, тя е участник, подчерта ученият.
Тя коментира темата за свободата на словото и заяви, че свободата означава да се противопоставяш, да критикуваш, да казваш на хората, това, което те не искат да чуват. Когато няма дебат, няма журналистика, няма демокрация, каза тя. По думите й да създаваме тези трибуни е основна работа на журналистите. Темата за истината е много важна също, защото тя е нашата основна мисия - да даваме на нашата аудитория истината, достоверния факт.
Вълканова припомни, че медийната аудитория има свободата да избира от един век, от появата на масовата преса. Днес медийната среда е драстично променена и ключовата дума е дигитализация. Профилът на публиките също е променен, както и организацията в работата в редакциите, в които работя журналистите. Всеки автор е трибуна, всеки е коментатор и интерпретатор. Авторитетите са развенчани. Преосмисля се мястото на медиите като властелин на обществено мнение, коментира университетският преподавател.

Според нея няма друг бизнес, друга индустрия като медийната, която да се развива с толкова голяма скорост. Медийните играчи са в режим на "бързо превъртане напред" заради неизбежността от цифровите трансформации, каза Вълканова. Въпросът според нея ще бъде не как медиите се трансформират към цифровата среда, а как променят собствените си сдържания, за да отговарят на очакванията на публиката.
Професорът акцентира и на друга важна тенденция – намаляващият интерес към новините и новинарските съдържания, която се доказва от изследване на института Ройтерс. Това е характерно най-вече за младите аудитории, но не само. Младите аудитории представляват голям интерес за медиите, защото при тях промяната е драматична, коментира ученият. Тя е на мнение, че медийната индустрия се ориентира към по-визуализирани мрежи за новини. Още по-младите публики още по-малко се интересуват от традиционните медии. Те търсят глобални социални мрежи, търсят платформи и изживяване. Това е реалност, с която трябва да свикнем, коментира Вълканова.
Безспорно, темата за свободата на аудиторията да избира е актуална и важна тема, защото драстичните трансформации в съвременните комуникации, свързани основно с цифровизацията, дадоха нов облик и промениха съществено медиите, а формирането на аудитория продължава да е важно средство на медията за обществено влияние и формиране на обществено мнение.     
Проф. Вълканова се спря на драстичните трансформации в обществото и в медиите през последните години: „Трибуната е на всекиго, всеки е автор, разпространител, коментатор и селекционер на информация, авторитетите са развенчани, елитът отстъпва мястото си на масата, медиите не са вече единственият дистрибутор на новини и интерпретация и властелин на общественото мнение. „Хранителна среда“ в комуникациите намират нови образувания и центрове на полемика, новини, не-новини и фалшиви новини, пропаганда и манипулация“.

Проф. Вълканова се спря още на динамиката на промените в медийните индустрии, на структурните трансформации към по-дигитална, мобилна и доминирана от платформи медийна среда, с допълнителни последици за бизнес моделите и форматите на журналистиката. Следователно, следващите няколко години няма да се определят от това колко бързо индустрията приема дигиталното, а от това как трансформира цифровото съдържание, за да отговори на бързо променящите се очаквания на публиката.
Бяха подчертани тенденциите за намаляващия интерес към новините и общото потребление на новини в глобален мащаб, за умората и избягването на новините и спада на доверието към тях през последните години, както и трансформираният профил на аудиториите, променените потребителските навици на младите публики, към които са насочени усилията на новинарските организации и това са използване на по-нови визуални мрежи за новини. По-младото поколение предпочита и използва повече глобални и социални медийни платформи, отколкото национални медии. Това важи особено за по-младите зрители, които са по-фокусирани върху платформи и преживявания.
Акцентът в доклада на проф. Вълканова беше върху новата конвергентна медийна среда и нова култура на медийно потребление, новият й профил на участник, не просто получател на новини и интерпретации. И промяната в модела на потребление, макар да е технически детерминирана, е социална, която променя и самата журналистика, която се развива в нови модели – журналистика на участието, гражданска журналистика, ние журналистика, при които вече се отчитат новите форми на участие на гражданите и които допринасят за обективността и количеството на журналистиката в медиите. Без съмнение, тази свобода на избор на аудиторията стимулира конкуренцията на различните пазари на информация, макар и невинаги тази конкуренция да създава качествен и стойностен за аудиторията продукт.
„Преобладаващото настроение в новинарската индустрия е на несигурност и загриженост за това, което идва. Икономическите показатели не изглеждат добре, с бързо нарастващи разходи и и проблеми като избягване на новини и умора от новини. Независимо от катаклизмите, обратите, революционните промени, на конкуренцията, макар да остава все по-малък делът на качествената журналистиката журналистиката трябва да остане при задълженията на професията, с отговорността към обществото и с имплицитните морални задачи, при новините, при обществения дебат“, каза проф. Вълканова.
Световните срещи на българските медии, организирани от БТА, са професионален форум, чиято цел е комуникация, изграждане на мрежа и установяване на взаимоотношения на сътрудничество между български журналисти от цял свят. Освен събитие за гилдията, медийната среща е и национална кауза, тъй като осигурява възможност за общуване на медиите на българите извън България - като посредници към нашите общности в чужбина, с представители на държавните институции в България.

Снимки: БТА