Състоя се академично тържество на ФЖМК и СБЖ в памет на професорите Георги Боршуков, Дафин Тодоров и Филип Панайотов

На 24 ноември Факултетът по журналистика и масова комуникация и Съюзът на българските журналисти организираха академично тържество по повод годишнините от рождението на трима професори оставили незаличима следа в българската журналистика и науката за медиите - проф. Георги Боршуков (120 г.), проф. Дафин Тодоров (100 г.) и проф. Филип Панайотов (90 г.). 
Честването е част от редица събития, посветени на 135 години от основаването на Софийския университет. Аула магна на факултета беше изпълнена от преподаватели, студенти, възпитаници на тримата професори и техни близки. 
Модераторът - д-р Георги Александров, откри събитието с думите, че събралите се гости са сплотени от уважението и почитта към тримата големи. 
Деканът на ФЖМК проф. Веселина Вълканова приветства събралите се с думите:  „Имам удоволствието като випускник на Факултета по журналистика, като преподавател и декан да ви поздравя с добре дошли на това академично тържество по повод годишнините от рождението на проф. Георги Боршуков (120 г. се навършват от неговото рождение), проф. Дафин Тодоров (честваме 100 г. от рождението му) и проф. Филип Панайотов (загубихме го тази година, трябваше да навърши 90 години на 30 октомври). Трима наши учители, трима професори, оставили трайна следа в българската журналистика, в науката за медиите и тяхната история, в паметта на поколения студенти, днешни журналисти и общественици, признателни колеги. Тримата наши учители са ярки личности, пионери на специалността Журналистика, дали значим принос в преподаването и изследването на историята на българската и световната журналистика. 

Паметта и уважението са задължаващи − и към институциите, и към личностите. Академичната общност на Факултета по журналистика и масова комуникация чества знакови личности от историята на нашата общност, на нашия факултет – година след като отбелязахме 70-годишнината от основаването на специалността Журналистика и в навечерието на 50-годишнината от основаването на ФЖ като самостоятелно звено на Софийския университет.  
Годишнините са повод да погледнем с удовлетворение назад, към постиженията на десетките учени и преподаватели, на хилядите випускници на Факултета, които през изминалите седем десетилетия допринасяха към авторитета на българското академично образование и държаха високо професионалните стандарти на журналистиката и медиите. Образованието и отстояването на свободното слово са сред най-важните мисии в съвременното ни общество, изискват всекидневни, обединени усилия.
Във всекидневните си опити да усъвършенстваме настоящето, за да подготвяме бъдещето, следващите поколения журналисти на България, не спираме да изследваме миналото, да го уважаваме и почитаме, защото „миналото е най-добрият пророк на бъдещето“ по сполучливата фраза на Байрон, и „миналото никога не е съвсем минало“.
Не е лесно да се обобщят приносите и паметта на тримата стожери на специалността. Георги Боршуков е основател на българската школа по история на журналистиката. Той е човекът, който изгражда периодизацията на възрожденската ни журналистика върху научни основи. 

Неговият забележителен, капитален труд „История на българската журналистика 1844–1877, 1878–1885“ изгражда панорамата на възрожденската ни журналистика в цялата ѝ пълнота. Сладкодумен разказвач, винаги строго официален, организиран, уважителен, енциклопедичен, перфекционист – така студентите помнят проф. Боршуков.
Проф. Дафин Тодоров е от първите преподаватели, които започват работа във Факултета по журналистика с неговото създаване през 1974 година, оставил ни „Чуждестранна журналистика: Печатът в Англия, Германия, Франция и САЩ: Учебник за студентите от СУ „Св. Климент Охридски“, подтикваше студентите да мислят палеше в тях пиетет към качествената журналистика. Насърчаваше ни да четем внимателно, между редовете текстовете на Джоузеф Пулицър и неговата философия за вестникарството.
 Много ярко помня проф. Панайотов, мой учител по история на българската журналистика, научен ръководител и колега преподавател, с когото сме обсъждали и миналото, и настоящето – на факултета, на журналистиката, запомнила съм го със завета: „Историята не започва и не завършва с нас“. Проф. Панайотов създаде и беше главен редактор на „Пулс“, на сп. „Младеж“, уникалния "АБВ", създаде академичното издателство на СУ, не робуваше на догмите, повдигаше въпроси и беше блестящ полемист и публицист.
Поколения студенти израснаха в аудиториите на проф. Боршуков, проф. Тодоров и проф. Панайотов, респектирани от ерудицията, от знанията за времето, за медиите, за хората, запалени от вдъхновяващия разказ и оживялата история на българската и световната журналистика. 
Поколения изследователи продължават да се учат, да цитират и да се позовават на книгите, статиите, научните извори на нашите професори. 
Във време на дезинформация и фалшиви новини, на злоупотреба с медийно влияние, на едностранчиви гледни точки и конюнктурни влияния, оставаме с надеждата, която проф. Филип Панайотов споделя през 2015 г., когато представя четвъртото и допълнено издание на книгата си „Йосиф Хербст. Живот и смърт":  "Ако има някакъв светъл лъч, това е надеждата, че нашата журналистика ще си върне силата".

И още един цитат, този път от проф. Боршуков – по проф. Филип Панайотов – той завършва своята статия от януари 2002 г. „Георги Боршуков – журналистът, историкът човекът“ с цитат от последното интервю на Георги Боршуков за връзката му със студентите:
„Има и би трябвало да има разлика между новите и старите поколения. Имам впечатление, че на не малка част от студентите, които са много интелигентни, като че ли липсва достатъчно запаленост. Аз съм щастлив, че и до сега работя сред млади. Аз ги уча според силите си, но се уча и от тях. Често ги упреквам, а след това упреквам себе си, че издавам своята възраст. Вярвам в младите“.  Скъпи колеги, вярваме в младите и се гордеем с историята, с постиженията на факултета, зад които стои поредица от светли имена. Днешната ни среща е почит към нашите учители, които не просто ни поднасяха истината, но и ни учеха да намираме истината.“
Председателят на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова разказа как се е зародила идеята за честванията, какви инициативи са предприели проф. Минка Златева и Антония Мечкова, за да издирят неизвестни факти и документи за живота на тримата професори. Внукът на проф. Дафин Тодоров – Веселин Коларов и Деница Кюранова, племенница на проф. Панайотов, разказаха лични спомени и семейни истории за двамата професори. 

Събитието продължи изказвания на проф. Здравка Константинова, проф. Милко Петров и проф. Минка Златева. Проф. Здравка Константинова, дългогодишна преподавателка по история на българската журналистика във ФЖМК, сподели: „И проф. Георги Боршуков, и проф. д-р Дафин Тодоров, и проф. д.и.н. Филип Панайотов ни учеха как през историята на журналистиката да се проясни съвремието, да се прогнозира бъдещето... Фундаментални начала в школата по история на българската журналистика поставиха и проф. Георги Боршуков, и проф. Филип Панайотов. С пространен интелектуален, научен, теоретико-приложен замах.“
Проф. Милко Петров отбеляза: „Имам тази привилегия да бъда студент на проф. Георги Боршуков, да бъда асистент на проф. Дафин Тодоров и да бъда зам.-главен редактор на седмичника „АБВ”, създаден от проф. Филип Панайотов. Спомням си, че в кабинета на професор Дафин Тодоров имаше един характерен лозунг, че студентът не е съд, който трябва да се напълни, а факел, който трябва да се запали. И това беше веруюто му на преподавател – изключително ерудиран, запознат с перипетиите, върховете и спадовете на на европейската и американската история на журналистиката, професорът обичаше да разказва за трудностите, страданията и успехите на великите имена в историята, като едновременно с това не пренебрегваше техните слабости и пристрастия, увлечения и поражения. Това бе своеобразно „сваляне от пиедестала” на авторитетите, което не бе присъщо на тогавашната традиция на безпрекословно величаене и безкритично приемане на постулатите на вкаменени истини.“
Проф. Златева ги нарече „Тримата рицари на духа“. В нейното изказване беше включила спомените за споделено преживяване. Даде отговори на въпросите – как са израснали те, кои са били техните учители, какво ги е насочило към професията на журналиста. В търсенето на отговорите на тези въпроси, проф. Златева открива нови факти и документи за тримата историци в архиви и в срещи с техни съвременници.

Излъчени бяха и два филма за проф. Боршуков и проф. Панайотов, изготвени от студента Петър Желев от III курс, специалност „Журналистика“, с оператор Александър Стойков и монтажист Росица Гюровa от студентската телевизия Алма Матер ТВ. Трети филм за проф. Дафин Тодоров предстои да бъде завършен и излъчен в каналите на Факултета по журналистика и масова комуникация,
Проф. Светлозар Кирилов обяви и връчи наградите на студентите, участвали в конкурса „Тридесет реда – тридесет книги“. Наградените студенти са Волен Чилов, Габриела Петкова и Петра Куртева, които получиха награди и грамоти за умело боравене с езика и задълбочено познаване на творчеството на тримата професори. Грамоти за оригинален и творчески подход получиха и студентите Яна Иванова и Виктория Танова.

Като своеобразен завършек на празничното честване цигуларят Йосиф Радионов и китаристът Асен Кушинчанов представиха няколко известни музикални изпълнения, с които развълнуваха гостите в пълната Аула Магна.    Събитието завърши с коктейл, приятни разговори в неформална обстановка и много разказани спомени от споделени моменти с тримата професори.